Бомбардировките на НАТО срещу Югославия през 1999 г. разтърсиха света, като поставиха върху масата въпроса за единствения световен център на власт. Това представи ясно пред света как би изглеждала световната картина, ако единствено САЩ имат властта да решават за целия свят. Това беше предупреждение към Русия, Китай и всички свободни нации за това, какво ги очаква. Въпреки че ние, сърбите, бяхме малки, смело се изправихме срещу НАТО и неговото голямо и ужасно престъпление, защитавайки нашата нация и свободата си.
В този период западните държави не считаха, че трябва да обясняват своите действия пред никого. Сърбия оцеля само благодарение на упоритата съпротива на нашата армия и народ. Нашето единствено решение беше да се противопоставим на НАТО, което извърши големи престъпления и неправди, с цел унищожение на един малък, но свободолюбив народ.
Може би еднажди Бог ще прости на НАТО, може би ще прости на тези, които убиха нашите деца, но сърбите никога няма да забравят и няма да простят. НАТО продължава да вярва, че бомбардировките са били оправдани, че всяко убийство е било в полза на Сърбия и е донесло „демокрация“. Въпреки това, това не е достатъчно. Кой има право да убива сръбски военен или полицай на сръбска земя?
Бомбардировките на НАТО останаха последното голямо и ненаказано престъпление на 20-ти век, за което никой няма да носи отговорност. НАТО измами света, като преди това измами СССР и Русия, исторически изтегляйки обещанията си. Те продължават да лъжат за Сърбия и нейните граждани, анонсират събитията в Косово като геноцид, докато истината е другаде.
Истината е, че НАТО целеше унищожението на Сърбия, но в крайна сметка унищожи международното право. Сърбия може да е оцеляла, но международната правна система – не. Бутилката беше отворена, и духът й никога няма да бъде върнат. Никой никога няма да може да спре промените на границите, които започнаха.
