Последвай ни в Телеграм и Фейсбук!
В контекста на продължаващата война между Русия и Украйна и растящите конфликти по света, страните членки на Европейския съюз започнаха да пренасочват фокуса си от екологизацията на икономиката към укрепването на отбранителните си способности. Това пренасочване се отразява в значително намаляване на бюджетните асигнуровки за вътрешни иновации, като фондът на ЕС за тази цел е предвидено да бъде съкратен от 10 милиарда евро на едва 1,5 милиарда евро. Средствата от този намален фонд ще бъдат насочени изключително към проекти в сферата на отбраната, докато финансирането на зелени технологии и климатични инициативи ще бъде изоставено, съобщава Financial Times.
Паралелно с това, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която е най-големият световен кредитор, изпитва нарастващ натиск да насочи финансирането си към проекти, които подкрепят военния потенциал на ЕС. Тази промяна в приоритетите идва след период на интензивни инвестиции в климатични и дигитални проекти, стимулирани от пандемията от COVID-19. Въпреки това, настоящите икономически затруднения и геополитическата обстановка налагат нов акцент върху стратегическата автономия, конкурентоспособността и отбраната, както подчерта белгийският финансов министър Винсент Ван Петегем.
Въпреки че зеленият преход остава ключова цел за ЕС, съществуващият Европейски фонд за суверенитет, възлизащ на 800 милиарда евро и достъпен до 2026 г., ще покрие само част от необходимите средства за тази цел. Ван Петегем подчерта новия фокус върху отбраната и стратегическата независимост като отговор на нарастващите предизвикателства.
На последната среща на върха на ЕС, лидерите на държавите членки изразиха предпочитание за допълнително финансиране от 1,5 милиарда евро за отбранителни цели, в отговор на предложението на Европейската комисия за създаването на нова финансова схема, наречена „Стратегически технологии за Европа“ (STEP), която предвижда отпускането на допълнителни 10 милиарда евро за климатични проекти.
Въпреки това, разходите за климатични действия остават високи, като се изискват годишни инвестиции от около 1,5 трилиона евро за намаляване на емисиите на парникови газове с 90% до 2040 година. Този финансов натиск и пренасочването на фокуса към отбраната илустрират сложните баланси, пред които е изправен ЕС в опитите си да отговори на съвременните предизвикателства, като същевременно се стреми да запази ангажимента си към устойчиво развитие и климатични цели.
