Netflix пусна черната комедия “Графът” на чилийския режисьор Пабло Лараин. В нея диктаторът Аугусто Пиночет се е превърнал в 250-годишен вампир, който все още е жив, но вече е решил да умира.
Филмът е всъщност четвърти от трилогията на Лараин за Пиночет – “Тони Манеро”, “Пост мортем” и “Не”, но официално не се брои за част от нея. Чилиецът взема пример от японския писател Харуки Мураками, който към “Трилогията на плъха” (“Чуй как пее вятърът”, “Флипер” и “Преследване на дивата овца”) добави по-късно и “Танцувай, танцувай, танцувай”.
В “Тони Манеро” маниак, вманиачен по героя на Джон Траволта от “Треска в събота вечер”, вършее в чилийската столица Сантяго по времето на Пиночет “Пост мортем” описва живота и работата на помощник-патоанатом по време на военния преврат през 1973 г.
А по-жизнеутвърждаващият “Не” разказва за пиар експерт, който се занимава с рекламата на едноименната кампания през 1988 г., когато се решаваше въпросът за удължаване на президентските пълномощия на Пиночет, довела до края на 17-годишната му диктатура.
В “Графът” действието е пренесено в сферата на свръхестественото. Става ясно, че Пиночет всъщност 250-годишен вампир, чиято дейност може да се проследи чак до Стария ред (двата века преди Френската революция).
Той е жив и се крие в секретното си имение, но вече му се умира – тъжно му е как е преминал животът. Хайде, че го наричат убиец, е нормално, ама крадец защо? Излиза, че наистина е прибирал оттук-оттам, но той не е виновен. Шантажирали, не са му оставили възможност да избира, абе, той като цяло е жертва, а не палач.
Да, на всеки му се иска да остане в историята, но да останеш с нещо хубаво. Трябва да се оправят документите, но те са толкова объркани, че се налага да търсят професионална помощ. Затова в имението пристига маскирана като счетоводител монахинята Карменсита (в ролята – Паула Лухзингер) с тайно поръчение. Тя е посрещната от жената на диктатора Лусия Ириарт (Глория Мюнхмайер), личния му прислужник Фьодор Краснов и порасналите деца, които гледат само да докопат наследството.
