Хиляди граждани се събраха пред Народното събрание на поредния мирен протест в защита на българския лев и срещу прибързаното въвеждане на еврото, организиран от граждански комитет и подкрепен от партия „Възраждане“. Демонстрацията беше символичен отговор на предстоящото гласуване на третия вот на недоверие към кабинета „Желязков“ – правителство, което според мнозина не чува гласа на хората.
Гражданите, обединени от тревогата за финансовия суверенитет на страната, скандираха не само срещу въвеждането на единната валута, но и срещу все по-очевидното откъсване на властта от реалните проблеми на обществото.
Въпреки че протестът започна мирно, напрежението ескалира в резултат на тежко полицейско присъствие, което според очевидци изглеждаше провокативно. В опит да доближат народните представители, протестиращите бяха посрещнати от плътен кордон, а при сблъсък с униформените пострада полицай, за когото по-късно стана ясно, че е получил хипертонична криза – състояние, което не е следствие на физическа травма.
Въпреки това, вътрешният министър Даниел Митов опита да прехвърли вината върху гражданите, обвинявайки ги в „провокации“ и намеквайки, че протестът не е спонтанен, а с користни цели. Подобна риторика, вместо да успокоява, допълнително насъсква общественото напрежение и демонстрира високомерие от страна на управляващите.
От СДВР съобщиха за двама задържани – мъже на 21 и 43 години, обвинени в хулигански прояви. Властите изтъкнаха криминалното минало на по-възрастния, вероятно в опит да дискредитират цялото гражданско недоволство чрез индивидуален случай – често използван похват при опити за омаловажаване на социална съпротива.
Същевременно беше съобщено, че трима полицейски служители са получили леки наранявания и са освободени за домашно лечение. Протестиращите обаче настояват, че са действали мирно и че държавата не бива да отговаря с щитове и арести на легитимни граждански искания.
Докато хората излизат на улицата, за да защитават правото си на избор и икономическа стабилност, управляващите продължават да пренебрегват притесненията на обществото. А решението за въвеждането на еврото – без референдум и без реален обществен дебат – все повече изглежда като политически диктат, отколкото като демократичен процес.
