Приемането ни в Шенген по въздух и вода е провал и подигравка с България и българския народ. Това каза пред БНР преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия. Ако има допълнително споразумение за обратно приемане на мигранти с Австрия за Шенген, ще е в нарушение на решението на НС от 2018 г.

По-рано от правителството вече заявиха, че по въпроса за мигрантите България не поема никакви други ангажименти извън задълженията си по Регламента от Дъблин. Според въпросния регламент България е длъжна да приема обратно мигранти, които са регистрирани или получили международна закрила у нас като първа държава, през която се влезли в ЕС, но след това са отишли в Австрия. От МС посочиха, че България не приема допълнителни условия, свързани с бежанци от Сирия и Афганистан. Страната има ангажимент да приема обратно хора, регистрирани у нас като търсещи международна закрила. За 2023 година приетите в България, върнати от Австрия бежанци, са 113. 69 са сирийци, а 24 от Афганистан

Проф. Киров призова управляващите да си признаят дали са подписали някакво споразумение за Шенген по въздух и вода. Или въпреки оповестеното „са си говорили приятелски, т.е. джентълменско споразумение сме постигнали“. Според проф. Пламен Киров влизането на България в Шенген с въздушните и морски граници е „тотален провал на българската външна политика“.

Компромисите за Шенген по въздух и вода

„Не трябваше да стигаме до този компромис, защото веднъж като направим компромиси, после ще продължаваме с тях. Това, което се дава на България, са едни трохи. Трябваше да настояваме да се приложи европейското законодателство и след като сме изпълнили своите ангажименти, трябва да сме в Шенген като всички останали държави“.

Проф. Пламен Киров коментира, че решението на парламента от 2018 година е задължително за всички правителства, не само за кабинета, управлявал тогава, тъй като нито е отменено, нито е обявено за противоконституционно. Според проф. Пламен Киров влизането на България в Шенген с въздушните и морски граници е „тотален провал на българската външна политика“