България се е съгласила на всички условия на Австрия, за да влезне във въздушен Шенген. Това ще стане факт до края на деня, това излезна като информация от дипломатически източници. България ще приеме бежанци, предимно от Сирия и Афганистан, срещу частичен Шенген. Това е записано в Декларация, която до края на деня ще бъде официално оповестена.
Става въпрос за мигрантите, които са били регистрирани в България и Румъния и след това са подали молба за убежище в Австрия. Същите трябва се върнат в двете страни. Според австрийското министерство на вътрешните работи тази година това се отнася за 2000 души. Последните трябва да се върнат в Румъния. А 6000 души ще трябва да се върнат в България. В Декларацията няма договорена дата за сухопътен Шенген, изрично подчертаха източниците ни. Не се и водят преговори за хоризонт, към който да се стремим за пълноправно членство в свободното шенгенско пространство.
Декларацията е европейският правен документ, който отчита интересите на трите държави – България, Румъния и Австрия. Още вчера австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер обяви категоричната позиция на Виена. Той заяви, че България и Румъния трябва да приемат бежанци, особено от Афганистан и Сирия, за да ни приемат за въздушен Шенген. Това е неговата позиция, която предишната вечер окончателно е била приета от правителствата в София и Букурещ.
Вчера на „Дондуков“ 1 запазиха мълчание по оповестеното от Карнер.
Днес обаче някой от българското правителство ще трябва да обяви „безспорния успех“ за отварянето на въздушния Шенген. Правителството ще трябва да посочи и клаузите в официалния документ, които сме подписали.
В Декларацията се казва, че върху основата на политическия компромис за влизане във „въздушния Шенген“ Европейската комисия и Европейското председателство ще създадат правна рамка. Тя ще се отнася за разширяването на въздушното шенгенско пространство. Ще се увеличат и финансовите средства от ЕК за стабилна защита на външните граници. Въздушният Шенген ще бъде въведен, когато необходимите условия са изпълнени и твърдо установени.
Австрия изисква разширяване на мисията на Фронтекс и засилен граничен контрол между България и Румъния. Разполагането на военни по външните граници на ЕС ще бъде значително увеличено, особено в България, в Турция, но също в Румъния и Сърбия. От друга страна сухопътните граници ще продължат да се контролират, особено между Румъния и България.
Комисията и председателството трябва да работят въз основа на тази позиция, която е от първостепенна важност за предпоставките за Въздушния Шенген. В четвъртък първо властите в Букурещ, а в последствие и българският премиер Николай Денков потвърдиха, че е постигнато принципно съгласие за „въздушния Шенген“, което е „повод за радост“, но отказаха да обявят условията за постигнатото съгласие.
Въздушен Шенген и Дъблинското споразумение
Според Дъблинския регламент, бежанците са ангажимент на първата страна на ЕС, чиято граница с пресекли. В нея те трябва да бъдат регистрирани и да им бъде разгледано заявлението за предоставяне на убежище. Става въпрос за връщането на 6000 афганистанци, за които ще сме задължени да построим още бежански лагери. Лагерите трябва да поемат огромния наплив на бежанци, които до момента ползваха страната ни предимно транзитно.
От публикация на Der Standard от началото на месеца беше ясно, че Виена няма да отстъпи за никакъв Шенген, ако мигрантите, които са били регистрирани в България и Румъния и след това подали молба за убежище в Австрия, не се върнат в двете страни. Според австрийското министерство на вътрешните работи тази година това се отнася за 2000 души, които трябва да се върнат в Румъния, и за 6000 души, които трябва да се върнат в България.
Какво каза Денков преди няколко седмици?
След обявяването на условията на Австрия преди няколко седмици, министър-председателят Николай Денков заяви, че няма да се съгласим на връщането на афганистанци и сирийци обратно тук, но от информацията, с която Епицентър. бг разполага – Денков е отстъпил. Припомняме, че на 10 декември 2023 пред БТВ Денков заяви: „Няма сделка, която да ни задължава да приемаме допълнително мигранти в замяна на приемането ни в Шенген“. Ще бъде любопитно какво ще каже днес, след като обяви клаузите по Декларацията.
Както е известно бежанските лагери у нас са крайно недостатъчни и са от отворен тип, което означава, че ако в момента се изсипе такава огромна бройка предимно рискови хора, които са почти само млади мъже, това би създало огромно напрежение. Още през 2016г. имаше идея част от лагерите у да бъдат преобразувани в такъв от затворен тип, но тогава редица НПО-та се противопоставиха – не било хуманно, тези хора не били престъпници, не можело така да им ограничаваме правата.
Положението в Харманли, Любимец, Пъстрогор, през годините неведнъж е било повод за дискусии. Действията на обитателите на тези лагери – част от криминалните хроники. На всички тези места местните българи отдавна са се самоорганизирали в защита на имуществото си и сигурността на семействата си. Там напрежението тлее, а след подписаната договорка с Австрия е възможно да се стигне до сблъсъци между жителите и бежанците.
По данни на МВР от началото на тази година, профилът на нелегалните мигранти е: предимно млади мъже от Афганистан на възраст 13-18 г. и без образование.
